История
Породата Дакел (Dachshund) е с произход Германия, като името се превежда като “куче за лов на язовци” ( Dash - язовец, shund - лов ). Името определя и основното предназначение на тази порода, без това да я ограничава само до тази и функция. Така или иначе, днес ролята им е главно на забавни компаньони, верни, привързани към стопаните и въпреки късите крайници, могат да извършват всякакви движения почти неуморно.
Началото на породата започва през 16-ти век, когато са селектирани кучета с по-дълго тяло и дълги клепнали уши. Размерът им е бил по-голям от сегашните дакели, като основното им качество е силно развит нюх, подходящ за лов и следотърсачество. От кучетата се искало да дават знак за местонахождението на плячката, като същевременно се движи в същото темпо като ловците.
Първоначално са били развити два основни типа, представители на породата - първият с гладка и къса козина и криви крака и вторият - с твърда козина и прави крака. Сред различние окраски на козината, най ценени били пъстрата и окраската на ивици, комбинирана с изцяло или отчасти светлосини очи. Първоначално е селектиран дългокосместият дакел, въпреки, че не е бил толкова популярен.
Съвременният стандартът за породата определя три групи големина на Дакела - Стандартен, Миниатюрен и Заешки. Всяка от тези групи се разделя на три под-групи в зависимост от косъма - Гладкокосмест, Твърдокосмест и Дългокосмест. Цветово дакелите са едноцветни ( черна, червена, жълточервена или жълта окраска ), двуцветни ( черен или кафяв, всеки с жълти или жълтокафяви петна ) и пъстроцветни ( тигрови или арлекин, като основния цвят е тъмен ).
